Познавам по-отблизо двама човека, които обясняват целия човешки живот и всички човешки взаимоотношения, като ги сравняват с животинските взаимоотношения и животинското поведение. Единият е стар, наближава 60, бивш номенклатурен кадър, комунист, закърмен с диалектика. Той обича да гледа по National Geographic как лъвът настига антилопата и я поваля. Как зебрата се грижи за малките си и ги учи да оцеляват. Или как семейство сурикати стоят и дружно зяпат изгрева на слънцето. Може да го прави по цял ден. Така му се изясняват много от механизмите на света. Така започва да разбира защо хората в определени ситуации постъпват по определен начин. Вторият човек, който винаги търси аналогии с животните, е млад, около 35. Бивш възпитател и превъзпитател на кучета. Понастоящем психолог, работи в МВР и основното му задължение е да накара престъпника да си признае, за да може да му се повдигнат обвинения. Има голям успех (както някога с кучетата) и почти всеки негов разпит завършва с подписани самопризнания. Попитах го как така феноменално успява да накара и най-закоравелите убийци да пропеят като славейчета. Отговори ми, че се държи мило с престъпниците, показва им добро отношение и те сами започват да си признават всичко. Явно им харесва да ги смятат за хора. Не за животни.

Февруари и март са създадени, за да страдаме. Това са месеците, в които човек може да се побърка от скука и депресия. Сивотата на дните дотолкова ме смачка, че единственото, което ми остана, бе да напиша стихотворение на тема колко омерзителни могат да бъдат февруари и март. И как се надявам все някога да свършат. Изпълнено с надежда стихотворение. Най-напред обаче, като един вид езикова подготовка за стихотворението, реших да направя бегъл преглед на частите на речта, като се възползвам от всички интенции и инсинуации, които могат да се възпроизведат от тези части, за да убия най-жестоко още няколко минути от февруари и март. Без подготовка не пише ни един сериозен поет. А напоследък дори несериозните започнаха да си обръщат повече внимание и да се подготвят граматически и психически за създаването на новия стих. Защото създаването, творенето и креативността не са прости занимания. Ако бяха прости, сам Бог нямаше да се занимава с тях. 

Едва днес успях да стигна до истината, че думите липса и елипса са сродни, от един и същ корен. Трябваше да послушам малко гръцка реч, за да се досетя. На гръцки елипса е липса. А в езикознанието има термин елипса - изпускане на част от изречението. Елиптичните изречения са ми любимите.

Елипсата е кръг, на който му липсва нещо. А липса и липсвам са толкова хубави думи. Нито в английски, нито в руски думите, означаващи липсването, имат толкова обособен смисъл. Английското miss се използва и в смисъл на изпускам. I missed the bus. А I miss you и липсваш ми са построени различно. В българския израз аз не съм вършителят на действието. А ти го вършиш само формално, защото липсвам не е глагол, който означава действие, а по-скоро бездействие, отсъствие. На руски липсваш ми е я скучаю по тебе, тоест отново аз съм вършителят. Говорещите руски и английски явно са големи егоисти, щом постоянно започват с аз. На руски скучно има малко по-различен смисъл, отколкото на български, но това не оневинява напълно руснаците. Защото едно е да ти липсва някой, а съвсем друго да скучаеш. Защото присъствието на този някой не просто ще разсее скуката ти, а ще осмисли съществуването ти във всяка минута.

Не че Някой ми липсва. Да не ме разберете погрешно сега. Липсват ми някои близки и приятели. Но човек така е устроен - не може да избяга от елипсата. Халеевата комета също обикаля в елипса - и когато е близо до слънцето, то не й липсва, но когато се отдалечи, умира от студ, горката... И очаква следващото приближаване.

Чайките в Бургас са твърде самонадеяни

Крякат, сякаш предчувстват края на света

Светът свършва, така или иначе

И затова всички живеят като за последно