|
Автор Фенерски
|
|
01 май 2008 |
|
(публикувано във в-к "Монитор" на 01 май 2008) Доскоро бях убеден, че нищо на този свят не може да замени физическото присъствие. Но мнението ми вече е разколебано.
Днес получих просветление. Изведнъж прогледнах. Като мълния ме тресна осъзнаването на един прост факт. Трябваше да се натрупа достатъчно голямо количество, за да се промени качеството на мисълта ми. Нямам комплекси от това къде живея. Съобразявам се с действителността, с това, с което разполагам. Мога да живея и с тази реалност. Не се примирявам като Кандид и не търся евтино задоволство в бедното българско живуркане. Просто аз съм достатъчно узрял, че да не ми дреме в София ли живея или в Лондон, в село Соколаре или в Ню Йорк. Мога да съществувам като личност и да се наслаждавам на отредените ми дни в която и да е точка на планетата. |
|
Продължава...
|
|
|
Автор Фенерски
|
|
29 март 2008 |
|
Не съм съгласен някой да си мисли, че животът на нашето поколение е прецакан. Това си е живот като живот. В него всеки има своите шансове. Затова не ме интересува, че в държавата за пореден път произлиза хей така от нищото някакъв си скандал. Не ме интересуват мутрите. Не ме интересуват министрите. Не ме интересуват депутатите и кметовете. Те не влизат в полезрението ми. Предпочитам да се радвам на по-красиви гледки. Предпочитам да живея живота си в свят, в който такива като тях няма. Много често точно от тях зависи какво ще се случи и в моя свят. Но някак си съм намерил начин да живея тук и сега, без да ме интересуват. |
|
Продължава...
|
|
|
Автор Фенерски
|
|
22 март 2008 |
|
Отдавна исках да напиша нещо на тази тема. Покрай предаването, което правим по ТВ7, се срещам с много и различни хора. Повечето от тях са свързани по някакъв начин с културата. Писатели, поети, езиковеди, журналисти, преводачи. Интересни хора. С убеждения. Срещам се и с други - без убеждения. Станали по някакъв начин известни. Взимаме интервюта от тях. Монтираме ги и показваме най-доброто. От двайсетина минути интервю се показват около 4. |
|
Продължава...
|
|
|
Автор Фенерски
|
|
22 март 2008 |
Срамно е, че признахме Косово за държава. Срамно е, че в село Галиче, където нямаше мюсюлмани, такива се появиха през последните десетина години. Срамно е, че в същото село църквата се руши. А джамия си вдигнаха нова. Срамно е, че в селото се провежда ислямизация от хора с пари и болни мозъци. Това село не е в Родопите. А във врачанска област. И никой не говори за това. Чудя се в какъв ли свят ще живеят децата ми. Някой може ли да ми разясни смисъла на популярния напоследък лаф "европейските ценности"? Точно така - членувано - европейски-те. Те са само едни явно.
Не съм свикнал да рева и да се оплаквам. Но това, което виждам, ме отвращава. Такива като мен ще се поядосват, па ще им мине. Повечето не се вълнуват от тези глупости. Ще започнат да се вълнуват, когато стане късно. Мразя черногледствата и предсказанията в стил "строгосекретно". Тия предсказания са пропаднала работа. Само че и място за много оптимизъм не ми остава, като гледам какви ги вършат политиците по света и у нас. Чудя се тези хора били ли са някога образ и подобие Божие... Били ли са малки невинни дечица. Или направо са се родили със синдрома на идиотията и още в детската количка са имали такива страшни очи, такива големи уши и кръвожадни зъби. Говоря за всички мазни, самодоволни и нагли муцуни, които видите във вестниците, телевизиите и интернет. Как може пък толкова нищо чисто да не им остане?!?!
|
|
|
Автор Фенерски
|
|
20 март 2008 |
|
На този ден държавата България пропадна съвсем. Не че е имало надежда с тези изроди, които управляват. Но днес, с признаването на наркопласьорите за държавници и на откраднатата територия за нова държава, прекрачихме линията. Може да се каже, че 20 март е символичната граница, която нашите министри и депутати пресякоха. Честито! На управляващите не им дреме, че ние не мислим като тях. Както не им дремеше и през 99, когато пак сърбите пострадаха. Онова беше тероризъм, това днес също е тероризъм. И тогава изпитвах срам като сега. Срам ме е. Едно такова унизително чувство ме обзема. Сякаш ми се подиграват лично на мен.
|
|
|
|
