Софийски хроники

Вървя. Внимавам и псувам.

Вървя по софийските улици. Внимавам идиотите с колите да не ме прегазят и ги псувам, защото знам, че те също ме псуват. Те ме ненавиждат заради моята възторжена пешеходност. Те копнеят, желаят неистово, виждам го в кръвясалите им очи зад стъклата, да забият с около двеста и осемдесет километра в час тъпите си железни сандъци в крехкото ми тяло. Аз съм хлебарка, която ги гнуси и дават мило и драго да ме смачкат. Затова внимавам. Наострил съм всичките си сетива като Винету. Понякога, в моменти на отчаяние ми идва да застана насред пешеходната пътека, гордо да вдигна глава и като Къци Лафазанов преди години да се усмихна и да изкрещя сервилно като на стар приятел: Хей, господин идиот-ненормалник-тъпак-зад-волана, вие сам ли ще се постараете или аз да взема да се изхакам под колата ви? За да е по-красиво, мога да скоча право ей тук в тази локва, а вие после джаста-праста, знаете си работата!

Едва днес успях да стигна до истината, че думите липса и елипса са сродни, от един и същ корен. Трябваше да послушам малко гръцка реч, за да се досетя. На гръцки елипса е липса. А в езикознанието има термин елипса - изпускане на част от изречението. Елиптичните изречения са ми любимите.

Елипсата е кръг, на който му липсва нещо. А липса и липсвам са толкова хубави думи. Нито в английски, нито в руски думите, означаващи липсването, имат толкова обособен смисъл. Английското miss се използва и в смисъл на изпускам. I missed the bus. А I miss you и липсваш ми са построени различно. В българския израз аз не съм вършителят на действието. А ти го вършиш само формално, защото липсвам не е глагол, който означава действие, а по-скоро бездействие, отсъствие. На руски липсваш ми е я скучаю по тебе, тоест отново аз съм вършителят. Говорещите руски и английски явно са големи егоисти, щом постоянно започват с аз. На руски скучно има малко по-различен смисъл, отколкото на български, но това не оневинява напълно руснаците. Защото едно е да ти липсва някой, а съвсем друго да скучаеш. Защото присъствието на този някой не просто ще разсее скуката ти, а ще осмисли съществуването ти във всяка минута.

Не че Някой ми липсва. Да не ме разберете погрешно сега. Липсват ми някои близки и приятели. Но човек така е устроен - не може да избяга от елипсата. Халеевата комета също обикаля в елипса - и когато е близо до слънцето, то не й липсва, но когато се отдалечи, умира от студ, горката... И очаква следващото приближаване.

"Животът като смъртоносна болест, предавана по полов път" - филм от Кшиштов Зануси

Има една единствена сериозна болест, ако трябва да бъдем точни - телесните болести са нищо пред нея. И това е смъртта. Тя е болест, която се лекува по един единствен възможен начин. За съжаление навярно на любителите на разнообразието.

Друг е въпросът, ако не искате да се излекувате от нея.

Най-подходящото време за това напомняне е един пролетен празник.