С чуканчета не се лети

И пера не ми израстват

Откакто ги подрязаха, май забравих

Как се правеше

Мах надолу

И мах нагоре

Вярно, че така беше

Да е жив и здрав човекът с ножицата

Тоя истински приятел,

Дето ни отгледа в птицефермата

Смешна история

Мах нагоре и надолу

С голите чуканчета

А перата не израстват

или

Кутия за лоши мисли

21. 04. 2010

Събуждам се с усещане, че ще пътувам. А пътуването винаги ме е вдъхновявало. Паля стария си опел, намърдвам се удобно в седалката и тръгвам. Тръгвам от Бургас, въпреки че не съм бургазлия. Защото сърцето ми завинаги ще си остане в Северозапада. Опелът полита. Пускам си Любе. Маршрутът ми е невероятен. До Хасково може да се стигне и по някакви цивилизовани и скучни пътища. И понеже не обичам цивилизацията и скуката, отпрашвам по един космически път. Бургас – Средец – Голямо Крушево – Златиница – Елхово – Княжево – Тополовград – Хлябово – Българска поляна – Черепово – Българин – Харманли – Стойково – Подкрепа – Хасково. Около 200 километра из Странджа, Сакар и началото на Източните Родопи. Из шантавите и огрени от слънцето селца, градове, гори и баири. Усещането, че си на друга планета, по-съвършена и хармонична, е обсебващо. Любе винаги са ме разплаквали. А в тази обстановка им беше още по-лесно да го направят.

Само това е важно - да пишеш. Въпреки ежедневните шумове, въпреки отнемащите времето ти предмети и хора... Въпреки мобилните телефони, по които се обаждат приятели или други, от които си изкарваш хляба, въпреки автомобила, с който трябва да закараш семейството си някъде през почивните дни, напук на шарения и разсейващ екран на компютъра, на който пишеш...

Децата ти имат нужда от теб. Жена ти има нужда от теб. Родителите и роднините имат нужда от теб. Задоволяваш нуждите им, край тях си, но въпреки това пишеш. Защото трябва да пишеш. С една трета от мозъка си мислиш за следващата работа, с която да си изкарваш хляба, с втората трета мислиш какво и как да напишеш, а с третата трета внимаваш да не се спънеш и слушаш думите на околните.

И ако успееш да си откраднеш няколко мига, в които да седнеш и съсредоточено - доколкото можеш - да напишеш това, което си замислил, значи си успял. Ако не успееш, не си успял.

Предлагам следния литературоведски текст на вниманието на учениците, за да могат да си гарантират двойката по литература. Все пак даскалът в мен не ми дава мира и ръцете ме сърбят да анализирам. А знам колко трудно напоследък се изкарва двойка...

В началото се появява Призракът. В онези диви атехнически и лишени от полупроводници времена е било доста трудно да го произведат и пуснат в действие. Но трудно не означава невъзможно. И Призракът започва да броди. И да призовава за мъст. Няма преки доказателства, че изобретеният Призрак и законният незаконно утрепан крал на Дания са едно и също лице. Авторът твърди, че лицата съвпадат, тоест, че е едно лице. Но може ли дори един Автор да знае цялата истина за Призрака?

Както и да интерпретираме Призрака, налице е един неоспорим факт - той е създаден и програмиран да броди. Създаването на призраци е наука и изкуство, добило великански размери през последните три века. Един доста успешен призрак обикаляше Европа и планетата в продължение на цяло духовно хилядолетие. Неговите остатъци още дишат и пърдят тук-там, а метастазите му са си все така червенобузести и помръдват палаво с камшичета, опашчици, реснички и пипалца.