|
Автор Фенерски
|
|
25 ноември 2008 |
|
Ама, моля ви се, забележете, значи, на какви сложни постановки и невероятни обосновки е способно човешкото съзнание, за да се оправдае. То не са думи, то не са завръзки, финтифлюшки, панделки, орнаменти, висша мода в света на прегрешенията, еволюционно биоразнообразие на зверовете вътре у нас. Кому е нужно това? (Кому - В дателен падеж. Взимателен падеж няма. Което означава, че трябва да се дава. Не да се взима.) Не, вас питам. Не стига, че битието (да не кажа битът) ги комплицира тези човешки взаимоотношения достатъчно, ами и човешкото същество като такова още повече се стреми да ги заплете. И няма отплитане. Затова, значи, като има голям църковен празник или на Заговезни преди Възкресение Христово хората си казват “Прости!”, “Просто да ти е!”. За да не бъде сложно. Щото едно на ръка, че физическите закони и висшата математика са сложни, международното положение е крайно комплицирано, ами остава и хорските взаимоотношения да са завързани, накамарчени с тежести и зависимости. |
|
Още...
|
|
|
Автор Фенерски
|
|
22 ноември 2008 |
|
Разбунтувах се, видите ли, най-искрено и вероломно. Ама Творецът този филм вече го беше гледал. Творецът може седем пъти по седемдесет да гледа все една и съща свинска постановка, в която ти си главният герой. Но на седмия път по седемдесет и един може и да се откаже да гледа. И да си излезе от киносалона ти. То бива, то може, ама прекалените количества на всеки биха омръзнали. Ние, че сме хора, не можем да си позволим безкрайни количества, та Творецът ли? Безкрайните и безначални количества са Негов специалитет. Но прекалените количества като че ли не са Му драги. Ето на мен примерно много ми харесва да пия вино, но мога ли да изпия цяла кофа? И дума да не става. Цяла кофа само президентът на Америка може. Ако му дадем обаче на президента още една чашчица след тази кофа, ще ли може да я преглътне и нея? Едва ли. Може и да успее, но може и да не успее. Та затова казвам, че Сократ е съчинил много правдиво изречение за умереността, докато си е пиел виното. |
|
Още...
|
|
|
Автор Фенерски
|
|
17 ноември 2008 |
|
Ден трети е неделя. Не-деля. Схващаш ли? Или да ти го преведа? Ако се надяваш и сега да прочетеш една камара дивотии, сгрешил си, приятел. Щото то дивотии, дивотии, ама тук таме може и някое откровение да изтърси човек. А откровения в неделя не бива. През седмицата може, а в неделя не. Има и по-различни моменти в живота човешки освен ежедневните и тривиалните. Моменти, в които няма смисъл от литература. И от музика няма смисъл. И от изобразително изкуство. Щото е неделя и не се деля, нито нещо се дяла, нито се дели. Само се живее. Без притеснения и дреболии. Щото неделята не е ден като всички останали. А ден специален. Ден от един по-различен свят. На руски е воскресение. Но те руснаците винаги са обичали да казват нещата в прав текст и да не го увъртат прекалено. Отдайте се на неделята и раздайте неделята си. |
|
Още...
|
|
|
Автор Фенерски
|
|
16 ноември 2008 |
|
Това не е хроника на поста. Постът е пост не само защото трябва да си внимателен и да се стремиш да пазиш душата и тялото си повече от обикновено. Постът е пост и затова, че си има правила. И едно от тези правила е, че това е акт поверителен и таен. Никой не бива да гледа на другия в паницата. Никой не бива да се гордее със съдържанието на своята паница. Още по-малко с добродетели и заслуги, които няма как да се измерят с божествени мерни единици. А само с човешки. Постът е дело лично. Между двете личности. Твоята и на Твореца. Това са си ваши неща и няма нужда да бъдат разказвани с подробности на трети лица. |
|
Още...
|
|
|
Автор Фенерски
|
|
15 ноември 2008 |
|
Приключи този първи ден от поста преди Рождество през лето 2008. Приключи съдбоносно и неудържимо. Първите дни на поста са лесни. Изнизват се един след друг, без особени битки, поражения и сълзи. Без наранявания. Освен ако не си съвсем новобранец. Тези първи дни са безпроблемни за стария боец, защото все още в душата владее един първичен порив, един прекрасен устрем. Все още няма глад. Все още няма студ. Нито завист се появява. Нито сребролюбие и склонност към хазарта. Но да не изброяваме. В тези първи часове на пост, в минутите когато си почива, опитният боец се досеща, че трябва да провери бойното си снаряжение, всичко ли е на мястото си, смазан ли е калашникът, има ли достатъчно запаси от жизненонеобходимите неща в мешката... |
|
Още...
|
|
|
Автор Фенерски
|
|
14 ноември 2008 |
Стоя в тъмното и се ослушвам. Внимателно се оглеждам и стискам в ръце оръжието. Нося отговорност за това оръжие. То ми е дадено, за да го използвам по предназначение. Не да се подпирам на него. Браня вярата и служа на Твореца на всичко видимо и невидимо посредством автомат Калашников. Разбирайте ме алегорично и метафорично. Така съм настроен. Не ми придиряйте твърде. Правя го с определена цел. С цел да стоя буден.
|
|
Още...
|
|
|