На триес и две годин съм. Имам син на петнаесе. Заради тебе ша се постараа да са изказвам разбираемо. Синът ми днеска щеше да ме претрепе. Ми пак добре, че наблизо беше баща ми да го запре. Копелето хвана една дъска и се излетя срещу мене. Напсува ме и ми каза, че съм боклук и не знае как майка му изобщо ме е търпяла. Неговата майка беше първата ми жена. Взехме се млади. Кога ни се роди синът, аз бех почти на 18, а тя на 16. Тогава още имахме апартамент в града. Живеехме в него с жена ми и детето плюс баща ми и сестра ми. Аз помагах в гледането, а пари даваше баща ми, той тогава още работеше като пазач и взимаше по 200 лева.

После Биската забегна за София и стана известен музикант. Още немаше 20, когато забегна. Аз обаче си останах у града. Къде да ходя? Верно, имах възможност да ида да ритам в Плевен или в София, каниха ме от младежките отбори. Ама аз си реших да не рискувам. И не ме е яд. Знам ги какви са гадове – викат те, обещават ти стипендия и пари, ама не подсигуряват ни квартира, ни храна. А у нас поне гладен не стоя. С другите момчета също не се чуваме често. Кой отиде по държавите, кой ерген остана и бачка некъде… Сам съм.

После баща ми продаде апартамента, щото остана без работа и дойдоха тежки години. Понекой път немаше какво да ядем вкъщи, жената вареше боб или си мажехме с маргарин. Сестра ми отиде некъде по градовете. Редко се обажда. Май се е хванала с некакви боклуци. Като по-малки се разбирахме. Сега, казват, станала проститутка. Не знам. Ние се преместихме на село, там имахме едно къще. Баща ми купи крава. Ама по едно време свършиха парите и немаше с какво да я изхранваме. И я продадохме. После почнах работа като пазач в кооперацията и все се намираше по нещо да донеса, че и за зимнина оставаше. Синът вече беше станал на пет, а имахме и момиченце на три. Некъде по онова време заподозрях жената, че ми върти номера. Оу, викам й, ако ще ходиш да се переш налево-надесно, тая нема да стане, ми по-добре си хващай пътя! И след една седмица баща й дойде с москвича да й натовари багажа. Взе със себе си и децата. Аз си ги обичам, и досега си ходя да ги виждам.

Ожених се за Милка, с нея се познавахме още от детските години, когато си ходех на село. Баща ми продаде къщата, даде ми половината пари и отиде да живее при любовницата си, а аз останах в къщата на Милка. Роди ни се момиче, след две години още едно. Ама нещо не се разбирах с тъщата и тъста. Все намираха за какво да се заядат с мене, а аз не мога да търпя некой така да ми говори. Виках на Милка, че ако не престанат, некой ден ще се напия и ще ги изколя, докато спят. Бех останал без работа, а и парите от къщата свършиха и взех да искам на заем от познати, за да изкараме некак си месеца. Тогава тъстът каза, че ако не започна работа, да не му стъпвам в къщата. Да си хващам жената и да заминавам. Само че немаше къде да отидем с жената и аз отидох да живея при баща ми и любовницата му. А на Милка казах, че само да си намеря работа, ще взема квартира и ще дойдат при мен. После се разведохме. През цялото това време първата ми жена ме врънкаше да плащам издръжки на децата, но немаше откъде да взема. Милка излезна по-добра, поне не ми искаше издръжката.

Тогава баща ми спечели от тото трийсет хиляди и си купихме обратно апартамента в града. Сестра ми така и не се върна. Не съм я виждал от години. В града се хванах пазач във фабриката за дрехи. Пращах пари и на първата жена, и на Милка. Вечер с баща ми пиехме по неколко бири и немахме проблеми. В кръчмата край блока се запознах с Калинка. Тя е с десет години по-млада от мене. След половин година се оженихме, а на следващата ни се роди момче. Понекой път Биската се обажда по телефона и се шегува, вика ми “създателю”. Не беше се обаждал от десетина години. Първият път като го чух, се разплаках. Викам, копеле, помниш ли как ритахме край блока… Преди година си дойде от София и ми звъни на вратата. Щях да падна. И пак се разплаках. Не беше се променил изобщо. И забогатял там. После пихме по неколко бири и му викам, е това е, копеле, пийнах си и днеска и не ми дреме за нищо. Балсъмгу!

А след четири месеца му се обадих да го питам кога ще си идва пак, понеже ми требва спешно. Само той можеше да ми помогне. Един боклук от нашия блок е хвърлил око на Калинка. Цеко беше лежал и в затвора, и се знае с всички ченгета и боклуци в града. А сега си харесал Калинка и само я сваля. Биската си дойде и седнахме да пием по некоя бира. Копеле, викам, ти си ми спасението. Намери ми работа и квартира в София, ти там ги познаваш всички. Писна ми, копеле, ей, знаеш ме какъв съм, може да изглеждам кротък, ама съм луд и некой ден ще ми писне и ще го прибия тоя. Копеле, помогни ми, взимам жената и детето и тръгвам, не ме интересува нищо, Цеко просто не знае какво му се пише, ако продължава така. Ей, аз нема да търпя цел живот тоя да оправя жена ми! Калинка я е страх, жена, и му се поддала. През вечер спи у тях. Остави ми детето и се върне чак на сутринта. Копеле, ще го убия ти казвам!

С Биската си пийнахме бирица, той обеща, че ще провери какво може да направи. Той е стабилен, ще помогне. А днеска идва у нас синът ми от първата. Станал е по-дълъг от мене, а е само на петнайсет. Иска ми пари да ходи на некаква екскурзия. Немам пари, откъде да му ги взема. Абе дай ми пари бе, вика, и почва да ми реве. Немам бе, човек, откъде да ти ги взема, като немам! Похарчил съм всичко. Е, виж, имам ли пари? Лъжеш, вика, лъжеш, боклук такъв! Имаш и не щеш да ми дадеш! Ще те утрепа! Взе от ъгъла една летва и се засили към мене. Ако не беше баща ми да го хване отзад, сигурно щеше да ме изтресе. Марш оттука, копеле, викам му, повече да не си ми стъпил в къщата! Кой си ти, че ще ми посегаш бе! Дрисльо вчерашен!

Записа ли си всичко, каквото искаше? Хайде сега да почерпиш по една-две бирички, че днеска още не съм си пийнал.