С някои от тях имах възможност да поговоря повече. Други не са приказливи, но и за тях разбирам по нещо. И ако трябва да ги класифицирам по някакъв начин, то бих ги разделил най-общо в две групи. Такива, които ми станаха симпатични. И такива, от които останах с неприятно чувство. Тези, неприятните, от втората група, всъщност не са ми чак толкова неприятни. Чудя се дали да не използвам думата "безразлични" вместо "неприятни"... Но стига с това лицемерие.

Започвам с първата група. Хората, които ме обогатиха по някакъв начин. Първата е Кристин Димитрова. Имах чувството, че мога да я слушам цял ден. Стихотворенията й са много добри. Есетата й също. Разказите й ми харесват малко по-малко. Тя е готин човек. Липсва й всякаква завист и суетност. Знае какво искат да четат днес хората.

Следващото име е Владимир Трендафилов. Той има страхотно чувство за хумор. И много ясен поглед защо българската литература днес е паднала толкова ниско. Попитах го - защо прочитам на един дъх книгите на Джон Гришам, а книгите на толкова български прехвалени автори и от новите, и от по-старите не мога дори да започна. Много ми тежат. Отговори ми, че става въпрос за майсторлък. И за това, че Гришам ми казва нещо ново и интересно.

На трето място е Слави (известен и като Goodslav) от рап бандата Ballfacе. Пич отвсякъде. Много се изкефих на анализа на един от текстовете му, направен лично от него по наше предложение. Посмяхме се. Така разбрах отговора на проклетия въпрос какво е искал да каже авторът с някои култови изрази като например "пъчи бимбарата" и "спешъл чадел".

Марин Бодаков е умен човек. И добър. Бих искал да имам такива приятели като него. Със сигурност сега вече не ме помни. А ми се иска да общувам повече с такива личности. Те ми показват правилния път. Някакъв коректив виждам у тях.

Златна Костова е преводачката на "Ало, ало" и други култови сериали.

Тук е и Розмари Стателова, която ни разказа такива неща за чалгата, които не се чуват всеки ден. Някакъв американец искал да пише научна дисертация за Азис...

Следващият готин тип се нарича Юлиян Попов. Интервюто с него също беше толкова интересно, че исках да го проточим повече. Ползвали сме обикновените 4 - 5 минути. Но записахме около час. Едно от най-интересните неща, които каза Попов, беше, че в Англия има специален термин за политиците. Дума, с която те се определят, която е качество и означава, че са поели ангажимент с влизането с в политиката, че имат принципи и е много обидно някой да изгуби в очите на обществото това си качество. Нищо общо с разни продажни и гнили догановци, гоцета, станишевци и кобурги. На български мисля че думата се превеждаше като "праволинейност, последователност". Истински политици. Интересни неща Попов каза и за мечките, затворени от Бардо и за ракиения акциз...

Има още десетина имена в тази графа...

А в графата неприятни усещания попаднаха хора, които всъщност са много талантливи. Но едно е да си талантлив. Друго е да си приятен събеседник и свестен човек. Талантът и добротата нямат много общо. Може би липсата на достатъчно доброта у тях ги кара и да пишат лошо, и да се държат тъпо...

Георги Господинов много обича през последните години да се изживява като млад патриарх на българската литература. Заради какво? Заради един "Естествен роман" ли? Стихотворенията му са по-добри. Романа не успях да го дочета, сори. Когато се снима за някое предаване, Господинов сяда пред някоя библиотека и си придава сериозен вид. И започва да разказва спомени за баба си. Нищо лошо. Но тежестта, която иска да има, все още не му отива. Все още я няма.

Тома Марков е поет, който пише за списание "Една седмица в София". Пише едно романче с продължение там - "Добре, мамо". Тъпня. Кой ще му го разбере това писание и за кого го пише си остава загадка. Вкарва вътре някакви препратки ала Джойс, опитва се да го докара на стил, но ми е лигаво и претенциозно. Някои от стиховете на Марков ми харесват. Но не може да ми вземе акъла. Тома Марков не само че пише зле много по-често отколкото добре, но и като личност е едно надуто копеле.

Богдан Русев почти ми се обиди, като го попитах дали само превежда и самият той пише ли литература. Ми съжалявам, ама откъде да знам, че се опитва да пробие с писане. Неговото фентъзи и последната му книга няма да се продават колкото книжлетата книгите на Щерева, нищо че са също толкова добри. Русев е един от най-добрите преводачи от английски. Негов е преводът на филма "Властелинът на пръстените". Той превежда и книгите на Гришам. Може би само тази негова обидчивост остави лошото впечатление. А, и самонадеяността му - изфука се, че работи в "голям мобилен оператор" като писач на реклами за "неприлично голяма заплата". Тъпо изречение.

 Някой ден се надявам да успея да намеря точните думи, с които да опиша разговора си с един известен от предаването Биг Брадър тип. Сега и тук просто не мога. Сърце не ми дава.