| Как да отбелязваме национален празник в условията на глобализация |
| Автор Фенерски | |
| 23 март 2008 | |
|
Екологично практическо ръководство за млади националисти и патриоти Увод (един текст, който не можах да си позная, след публикуването му във "Фрийстайл", да са живи и здрави редакторите) Като патриот и родител с будно гражданско съзнание се чувствам призван да напиша настоящето ръководство за празнуване на национален празник в условията на глобализация. Баща съм на две деца с българска национална принадлежност и съм длъжен да бъда високоморално отговорен към тяхното възпитание. Възпитанието включва изграждане на различни ценности у техните несъзрели характери. Колкото и да ми се иска, не мога да си изхвърля отпадъците на улицата, защото те ме гледат. И утре и те ще почнат да изхвърлят. А това на никого няма да е приятно. И всички ще ме сочат с пръст и ще казват ето го този, дето не можа да възпита децата си да не замърсяват околната среда. А околната среда това е мястото, в което живеем. Мястото, в което живеем, се намира в държавата, в която живеем. По някакво странно съвпадение.Тази държава като всяка друга си има национален празник. А всеки един национален празник е по-особен празник. Не е да речем Трифон Зарезан или Никулден, когато незабелязано, на път за вкъщи след веселбата можеш да си позволиш да изхвърлиш някоя малка хартийка на улицата. Не, на националния празник такива неща са абсолютно забранени. Никакви боклуци и отпадъци на националния празник. Площадите и тротоарите трябва да блестят. Слънцето трябва да свети радостно и първите пролетни птички да чуруликат в захлас. Нищо не бива да осквернява светостта и чистотата на този ден. Друго изискване е всички, които ходят по улиците, да бъдат бели, къпани, сресани и усмихнати. Не се препоръчва на лица в лошо настроение да се показват навън. На представители на малцинствата също. Този празник не е техен, понеже те са от друг етнос, а разликата между нация и етнос все още не е напълно изяснена. Този празник също така не е и на извънземните, защото те са от друга планета. И ако точно тогава на някое извънземно му се прииска да кацне с чинията си насред площада пред Народното събрание, ще стане голям резил. Що за национален празник ще бъде това? С чиния на площада! Още малко и кебапчета ще почнат да пекат. Ако ви замирише отнякъде на скара, да знаете, че са кацнали. Ще се наложи за всеки случай да изработим един голям транспарант – “Инопланетяни, гоу хоум!” Допълнителната подготовка никога не е излишна. Още повече като знаем, че екопартиите плюс опозицията ще излязат на шествие с надписа “Добре дошли!” Да не си мислят американците, че само на 4 юли и само при тях ще ходят извънземните! Всеки един съвестен гражданин на Републиката трябва да се подготви изрядно за празника. Психически и физически. Да се маникюрира, епилира и дезинфекцира. Да си ушие нов костюм, може и тъмнокафяв. Да си купи знаме и да си го окачи на балкона. По възможност цветовете му да са бяло, зелено и червено. Ако няма в тази разцветка, да вземе каквото има в магазина. В условията на глобализация цветовете не са от особено значение. Всеки съвестен гражданин на Републиката е длъжен на националния празник поне веднъж да изпее химна с ръка на сърцето и с блясък в очите. Ако не може да докара блясъка, в аптеките продават специални капки. И не, химнът не се казва “Води ме в някоя гвартална кръчма”, името му е “Мила Родино”. Няма значение, че мелодията за химна е заимствана от еврейска песен. Ние сме толерантни, въпреки че още не сме съвсем екологични. Ако чак толкова му пука и предразсъдъците му са непреодолими, да опита с “Шуми Марица”. Официално алкохолът на този ден трябва да се забрани, но неофициално всеки истински българин е длъжен да се насмуче хубаво с ракия – българското национално питие. Децата да пият само кисело мляко – лактобацилус, никакъв данон, манон. За селяните на Републиката правилата не важат. Младежи и девойки, ако тези напътствия ви се струват леко объркани, това е поради засиленото влияние на глобализацията, която ни докара само психофизически дискомфорт и социално-емоционални проблеми. За да успеете все пак да се ориентирате, в края на настоящия увод ще ви пожелая приятно четене на ръководството и ще обобщя начините, по които можете да отбележите националния празник. Първи начин: псувате всички чужденци, най-много американците, псувате малцинствата и ги обвинявате, че само те са виновни вашата България да страда толкова. Обличате си тениска с надпис “България на три морета”. Преди да заспите от изтощение върху масата, се кълнете, че ще направите революция. Между псувните към чужденците, пускате и по някоя псувня срещу политиците. Плачете от мъка за България. Изхвърляте коша за боклук през прозореца. Втори начин: псувате България и твърдите, че от тази държава нищо не става и че в нея живеят само неудачници. В зависимост от личната си смелост подготвяте или не подготвяте документите си за емиграция. И се заричате, че веднъж да минете границата, никога няма да се обърнете назад. И никога няма да се върнете. Защото тази държава не е ваша. Германия ви очаква с отворени обятия. Плачете от самосъжаление. Изхвърляте коша за боклук през прозореца. Трети и последен начин: не псувате и не се афектирате, а спокойно се разхождате навън. Поемате дълбоко от мръсния въздух, но това няма голямо значение, тъй като в условията на глобализация организмът ви е мутирал и се е приспособил. На Кевин Костнър в един филм му бяха израснали хриле зад ушите... Та вървите си спокойно и размишлявате над стария философски въпрос “Що е свобода”. Възможно ли е, питате се, някой някого да освободи? Възможно ли е някой някого да научи да не хвърля боклук през прозореца? Стигате до извода, че 3 март дори след цели сто и трийсет години не е успял да освободи човешките същества, населяващи същата тази България. С огорчение констатирате, че повечето от тях дори не свързват понятието Родина с понятието околна среда... |
| < Предишна | Следваща > |
|---|