Прекалено силно се учудват и скандализират някои. Все едно че не си го знаем. Точно през тези мои най-хубави години от 90 до днес целият държавен апарат в страната, в която имам щастието да живея, принадлежи на тъмните сили. Нищо светло, ведро, истинско, честно и достойно няма в тази държавност. Никакви зачатъци на морал и на нормални ценности. Задължително условие за всички, които управляват от тогава до днес, е да изповядват ценностната система на героя от „Ще се лее кръв“ – на върха е зверската неутолима жажда за печалба и власт. Трудно ми е да възприема който и да е от управляващите през последните двайсетина години като нормално човешко същество. Всички те са били и са обсебени от демони. Всички те са били и са служители на тъмната страна. И дори няма никакъв конфликт между тях и нас, останалите, дето искаме да сме като джедаи. Дето си мечтаем да ги победим като в приказка. Няма конфликт, защото и конфликтите са измислени постановки за създаване на шум. Статуквото им е непроменяемо.

Те си живеят там някъде. Ние си живеем тук някъде. Те мечтаят за още повече пари. И си намират начини да си ги трупат. Ние парите си ги изкарваме с работа. Добре, че имаме тази възможност благодарение на днешните технически удобства. Нищо общо между нас и тях няма. Войните между доброто и злото са в приказките и филмите. Тук война няма. Има близко съжителство на различни биологични видове. Те дори физиологично са устроени по-различно от нас. Когато бях студент в края на деветдесетте и видех някоя огромна скъпа кола, казвах, че край нас минават извънземните. Сега знам, че съм бил прав.

Това, което различава земните от извънземните, е наличието на съвест и яснота по въпроса кое е добро.

По стечение на обстоятелствата съм се запознавал с такива хора – тези, дето са във властта. Тя, властта, си е тяхна. Никой няма да им я взима скоро. Те това си го знаят. Те не се вълнуват от скандалите колкото публиката. Щели да сменят Петков – забележете какво ще стане после с този Петков. Ще се покрие, ще се порадва на животеца си. А някой ден може и отново да се завърне на някоя службица, за да не скучае у дома. Всичко си е тяхно и той си е един от тях. Дреме му на Петков. Нали го видяхме и чухме в цялата му прелест. У него разкаяние и просветление на ума не търсете. Речникът му и държането му свидетелстват за дълбоко увредено мислене. И всички взеха изведнъж да се възмущават. И да се вайкат в каква държава сме живеели. Че вие не знаехте ли си го? Да не би да сте живеели нечий чужд живот през тези 20 години? И в някоя друга държава? Защото аз си живях своя живот. В моята си лична държава. И нито ме развълнува скандалът, нито останах учуден. Леко се натъжавам, когато почне да се шуми. Понеже тези, дето не ги забелязвам по принцип, ми напомнят за съществуването си. Обаче не ме интересуват. Вече не.

Познавам ги. Ясни са ми. И схемите им познавам. Работил съм за тях и за благополучието им. Силата на парите и властта ги изпълва с жестокост. Но стига ми толкова. Вече не ме интересуват.

В момента в тази държава, към която формално и аз съм причислен, се провеждат експерименти. Медийни експерименти. Социални експерименти. Организирани съвсем съзнателно. Плюйте си, подскачайте си, обвинявайте си се, опитвайте се да се надвикате, самосъжалявайте се, правете си срещи и раздели по телевизори и трибуни, ако искате се избийте, ако ви харесва и за по-голям ефект демонстрирайте някой арест, словоблудствайте, крадете и се лъжете. Аз няма да участвам.

 Защото не ме интересува.