Телефонът иззвъня пронизително и го извади от сладкия унес на следобедната му дрямка. Тъкмо бе засънувал, че е на Канарските острови в онази далечна галактика и това позвъняване му причини нервно убождане някъде в диафрагмата. (названията на някои острови и градове на Земята и на другите обитаеми планети съвпадат - б. пр.) Тези телефони ще ми докарат някой извънземен инфаркт, помисли си и бавно протегна слузестата си зелена лапа към шкафчето, откъдето идваше звъненето.

Докато търсеше телефона с напипване, без да вдига глава от облегалката на дивана, събори на пода преполовената бутилка уиски. Това вече го накара да се размърда и да погледне към бутилката разтревожено. С голямо задоволство установи, че не се е строшила и със сумтене приближи слушалката.

- Ало... - гласът му прозвуча троснато, понеже в тази държава още не се е появил някой, пред когото да козирува. Щеше да му тегли и една майна като за начало, но се въздържа.

- Здравей. Извинявай, ако съм те прекъснал. Ще трябва да се видим днес по някое време. Към 8, знаеш къде.

- Какво е станало? Нещо спешно ли е?

- Не е спешно. Всичко върви по план. Просто трябва да обсъдим последната фаза от операцията. Оперативно интересни неща ще си говорим.

- Това с оставката ли? Нали сме се разбрали. Малко ми омръзнаха тия глупости вече. Не ме въодушевява постоянно да лаят срещу мене всички кучета на републиката. Много кръвожадни станаха. Искам си у дома. Тази планета не ми допада. Никой не ме разбира тук...

- Още малко търпение е нужно. Скоро мисията ни ще свърши и нещата ще си дойдат на мястото. Споко.

- Ок, в 8. Айде, батенце. - Министърът постави слушалката и погледна тъпо пред себе си. Пак срещи, пак операции. Писнаха му.

За миг се зачуди какво ли си мислят момчетата, които подслушваха разговорите му по негова заповед. Тия записи ще му потрябват при следващи операции. Колко е лесно да лъжеш хората! Всички от този вид му бяха противни. Не можеше да понася видове, които не са зелени и слузести. Подпря се на лапите си и с мъка успя да се вдигне от дивана. Наля си един пръст от бутилката за отскок. И си сложи ръкавиците с цвят на човешка кожа. А след петнайсетина минути всички шофьори и бодигардове бяха строени и чакаха нарежданията му.

Каква драма. Каква трагедия. Това човешките същества са голяма болест. Тези мисли минаваха през главата му, докато се возеше из софийските улици и наблюдаваше света навън. През последните две седмици чрез внушения и манипулации медиите бяха направили от неговата оставка масова драма, направо трагедия. Което вече го отегчаваше. Но истерията беше част от плана и трябваше да се изтърпи до края.

В 8 вечерта шофьорът отвори задната врата на лимузината и министърът изпълзя бавничко навън. Не можеше да си позволи по-бързи движения, защото през изминалите три часа бе изпил още три бутилки. Като представител на своя вид той можеше да погълне около 100 литра твърд алкохол на ден. От което само движенията му се забавяха, почваше да сумти, да удря по масите и да се хили нагло.

Ресторантът работеше само за тях и всъщност представляваше техен клуб. Председателят и още трима от техните вече седяха край една от масите и поръчваха на сервитьорите.

Оперативната среща протичаше нормално. Всеки от присъстващите си имаше кодово име, с което бе дошъл в тази държава. Кодовото име се различаваше от официалното медийно име, което използваха пред другите. Това беше и първата тема, която обсъждаха. Думата бе взел Председателят, който му се обади по телефона и чието кодово име бе Ну Заяц.

- У тези създания най-много ме дразни чувството им за хумор. Все се присмиват. Та без никакво чувство за хумор искам да ви уверя, че планът остава същият въпреки някои публични арести и заплахи, които чуваме от различни страни. Както навярно се досещате, тези арести са дело на друга наша оперативна група и с тях илюзията добива по-различни мащаби. Действаме на едро. Отклонения в сценария не се предвиждат. Може само малко да избързаме с оставката на Запалката. Ще я обявим след три денонощия и единайсет часа по местните стандарти. Тези създания изобщо не разбират времето. И с леко чувство за хумор искам да добавя, че постановката с пускането в ефир на кодовите имена работи доста сполучливо.

- Да, изумително е как загадките въздействат на техните неукрепнали мозъци. - Включи се в разговора и друг от присъстващите. - Пуснахме им да си играят с моето кодово название Гоце и те се вързаха. Вече всички се надпреварват да гадаят защо Гоце и какво означава Гоце.

- Същата работа и с мен, Запалката – идея си нямат, горките. Жалкото е, че нямаме чувство за хумор, иначе добре бихме се забавлявали. А по въпроса за кодовите названия, нали подпалихме всички хартии преди време? Не вярвам нещо важно да е останало.

- Да, странно е. Може би при следващи мисии ще трябва да поискаме да ни имплантират програма за чувства. Тези хора все очакват разни неадекватни и ирационални реакции от нас. Така и не успях да разбера какво означава траур и защо е необходимо да проявявам състрадателност след смъртта на онези във влака. Всъщност тази операция ти ли я подготви? - обърна се Гоце към Запалката.

- Не, не съм аз. Подозирам, че нашите са изпратили екип за тайни операции. Но нали знаете, че тези неща не се обсъждат сега. Има време. Между другото, Барозу си изигра ролята перфектно.

- Да, казах му го. И съм го предложил за повишение пред началниците. - добави Ну Заяц. - Не знам само дали Бойко ще успее да се справи. Няма опит още в диверсията. А ще го правим премиер. Мисля, че в Школата са го проверили и може да се разчита на него. Рядко стават издънки с наши момчета, но всички трябва да си спомняме Иван Славков, когато залитнем и забележим, че почваме да се привързваме към тукашния начин на живот. Имам предвид алкохола и женските им. - След тези думи Ну Заяц погледна укорително към Запалката. - Той вече изпадна от списъците ни. Навярно съвсем е мутирал и се е превърнал в едно от тези гадни създания.

Запалката обаче нищо не отговори. Няма смисъл да им обяснява. Сценарият му беше втръснал от повтаряне - той като виден специалист по огъня ще подгрява ситуацията до нажежаване и в последната фаза се задейства Пожарникаря, който потушава след него.

- С журналистите как ще действаме през следващите седмици? - попита Гоце, за да смени темата.

- Както досега. - Отвърна Ну Заяц. - напрежението не бива да спада. Някои от нашите като Алберт например ще се появи и ще съобщи сензационна новина. Другите повтарят и раздуват новината, превръщат я в масова дъвка. Тогава включваме в схемата Волен. Добре че е той. И него съм предложил за повишение. Наистина се старае. Експериментът трябва да се извършва последователно, за да постигнем някакви резултати. Дотук имаме успех - психиката на робите е под контрол. Знам, че някои от вас вече желаят мисията им да е приключила, но точно сега е необходимо търпение. Засега смятаме да изтеглим само Сокола и Короната. Полетът е след няколко месеца. Други въпроси?

- А фиктивни убийства на наши ще има ли? - попита единият от останалите двама събеседници, които до този момент мълчаха тайнствено и само слушаха.

- Засега такава възможност още не е обсъждана. Последният път с банкера се вдигна доста шум. Пазим фиктивните за по-специални случаи. Той вече искаше да си отиде. Сега е на Канарските острови и си кара джета. Но той свърши своята задача. Вие свършете вашите! - Ну Заяц имаше намерение да смени темата на разговора и затова поясни като за последно. - Другите убийства, катастрофите и наркотиците си вървят по плана, ако някой го е забравил, моля погледнете си разписанията. Самоубийствата на полицаите от Плевен временно ще бъдат преустановени. Запалката знае защо. Сега предлагам да поговорим за нещо друго.

Странните създания продължиха да говорят странни думи, да ядат и да се забавляват до ранните часове на утрото. След което се разотидоха. След два часа трябваше да влязат из кабинетите си и да продължат работата си.

След три денонощия и единайсет часа според земните часовници секретарката на министъра почука на кабинета му. Той отпи от чашата с уиски. Млясна доволно с уста и изрева:

- ВЛЕЗ!

- Господин министър, нали ми казахте да дойда точно сега.

- Да, муцка. Ето тази хартия да я предадеш на премиера и в пресцентъра.

- Добре. - съгласи се младото стройно девойче и с надежда погледна министъра в очите. Но там не видя надежда за себе си и побърза да вземе листа. В очите на министъра плуваха космически корабчета. За миг девойчето вдигна подписания от министъра документ пред себе си и думата, която прочете, я накара да замръзне. Там пишеше „оставка“.

- Какво, моето момиче? Не се чуди. Ти, гълъбче, не се тревожи. Всичко е наред. После ще ти се обадя, имам една работа за теб. Я ела по-наблизо да те разгледам. Добро парче си. Хайде сега действай! После ще ти звънна. Няма да съжаляваш.

Момичето изтри бързо една сълза, пое си дъх и излезе.

Това човешките същества са голяма болест, помисли си бившият министър. Единственото им хубаво нещо е алкохолът. Чудеше се дали неговите събратя от галактиката Бетелгейзе ще оценят достойнствата на тази течност. Там, в тази далечна галактика, го очакваха Канарските острови и неизброими телесни наслаждения. Там ще може да си пикае на воля във фонтаните, без някой после да го предумва. Тази стара извънземна традиция му липсваше. Бившият министър въздъхна облекчено.

(текстът е вдъхновен от ето този конкурс  )