Имаше период, в който и аз си падах по този роман. Сега го смятам за добър. Но слезе от пиедестала. Историята за Пилат ми е безинтересна. В университета бях дори влюбен в тази книга. Благодарение на Николай Звезданов, преподавателят ни по руска класическа литература.

Постепенно осъзнах, че залитанията по Ванга и езотериката, които заявяваше между другото професорът, не са ми по вкуса. Затова и малко се разочаровах от Звезданов.

Любимата книга на Иван Гарелов и на Владимир Ампов е "100 години самота". Бравос.

Любимата книга на Ваня Щерева е "Поручик Бенц" от Д. Димов. Ужас. Претенции.

Андрей Пантев спомена "Престъпление и наказание". Велик роман.

Харуки Маруки пише тъпо. Мнооого тъпо. Без съдържание. Яд ме е, че съм си дал парите за една негова книга. 

Ето и моята класация.

1. "Сто години самота", Маркес - нема такава книга, всички герои са луди, очарователни, пъстри

2. "Кланица 5", Вонегът - книга за войната, апокалипсис, ако има войни след тази книга, значи хората са тъпи

3. "Любов по време на холера", Маркес - нема такава любовна история, любимият ми момент е когато съпругът на онази сладурана, която изневерява с главния герой, открива изневярата й

4. "Братя Карамазови", Ф. М. - фен съм на Митя, познавам хора като стария Карамазов и като сина му Иван... и като Грушенка... старият Карамазов е пустиняк от класа.

5. "Престъпление и наказание", Ф. М. - всеки, който някога е бил склонен към престъпления, разбира тази книга, финалът е уникален, Разколников влиза в панделата, а Сонечка, проститутката, отива с него

6. "Пътеводител на галактическия стопаджия", Д. Адамс - 47, това е отговорът

7. "1984", Оруел - човекът е видял бъдещето още през 1948, ББС - Министерство на информацията

8. "Приключенията на добрия войник Швейк", Хашек - добрият войник показва единствения нормален начин да възприемаш войната... и да не полудееш

9. "Тропика на рака", "Тропика на Козирога", "Сексус", Х. Милър - всичко за секса и желанието да пишеш

10. "За поетическото изкуство", Аристотел - правилата на писането

11. "Точния мерник", "Синята брада", Вонегът - завиждам на чувството му за хумор

12. "Параграф 22", Дж. Хелър - поредната книга за войната, откачалките могат да те накарат да се хилиш като идиот и да ти се плаче в същото време

13. "Пътуване към Трулала", Владимир Каминер - чете се много леко и е забавно, после си спомняш всичко от тази книга

14. "Бедни роднини", Людмила Улицка - разказите от този сборник са нещо различно, има и друг начин да гледаш на света

15. "Казабланка", Йордан Попов - добре написана българска книга, без комплекси

Ще продължа списъка скоро...

Последното ми влизане в книжарницата е на път да се превърне в провал. Взех си "Убиецът от нищото" на Юрий Мамлеев. Книгата спокойно може да се казва и "Бесове". Изпълнена е с демони. Преминава всички граници. Не може да не призная, че ме ужасява. Дочитам я. Прехвърлам последните страници набързо, за да разбера как свършва. Не може да има чак толкова пропаднали човешки създания... Чудя се на автора... И на мен са ми идвали гнусни мисли на ума, но тези ми идват в повече. И по един портрет на Достоевски в стаята на всеки откачен герой. Хм... Има нещо гнило тук.

И едно добро попадение за сина ми. Златко Енев пише добри неща за деца. Липсват хубави детски книги. И момчето ми прочете "Гората на призраците" на един дъх. Следват другите му две книги. А аз ще си взема "Замислих бягство аз..." от Юрий Поляков. Неговото "Небе за падналите" много ми хареса.